Sep 4, 2007, 11:46 PM

СЪДБАТА НА ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ

  Poetry
1.1K 0 2
Усмихвам се.
Макар да ми се плаче.
Сърцето ми пред избор се променя.

В играта губят малките играчки.
Големите играчи падат на колене.

И стъпканото цвете се изправя
под напора на пролетния вятър.

Сломеното дърво едва ли
ще се издигне над земята.

И силата на бурята минава,
но птицата остава да живее..

Усмихвам се.
И пак ще се изправя.
Отново за да оцелея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...