Съдбата на куклата

Аз чакам - от никого чакана,
пилея се в минутите тежки,
сълзи роня... но от никого неизплакана,
горя в ада от мои грешки!

И знаеш ли, носейки болка минутите,
имах време за равносметка,
боли ме, знаейки, че идва краят,
разбрах, че силна съм, умея да прощавам!

Безцелно губих се,
молех се да те намразя,

но усмивката ти ме убива,
горях от гняв и болка,
пиейки сълзите си, намирах сила!

Аз искам само да ти кажа,
че дори за теб играчка,
отдавна не съм притежание,
кукла съм, суетата ми е господарка!

А знаеш ли, че куклите

обикновенно са красиви,
мачкани в годините,

все желани са и захвърляни,
но в очите им палави...

а всъщност - мъртви,
изстрадали са в много длани,

но сърцата... няма ги!

И щом съм аз за тебе кукла,
та дори и от парцали,
то значи нямам чувства,
бъди мил, когато ме захвърлиш!

Там в прахта на някога чувства горяли,
някой друг ще ме намери,
и той с мен ще си играе,
ще бъде ненаситен в началото...!

Историята пак ще се повтаря,
такава е съдбата на играчките,
аз вече се научих, когато всички спят да ридая,
играта и аз мога да я играя!

А там, в прахта, вече парцалива,
знам един ще се намери и от мен -
куклата изхабена, както всяко дете
своята принцеса ще намери!

Така, че ти играй си с мене,
научих се да приемам края,
опитвах аз да те намразя,
кукла без сърце за теб съм...

остави ме...
                                                               

... щом се наиграеш...

захвърли ме...

ти така да
                                                                                                                    ...си знаеш!