22 oct 2008, 18:35

Съдбата ни

870 0 0

Душата ме боли,

изгаряш ме с горещите си длани.

Съдбата с тръни сякаш ни дари,

а в сърцата - клони цветни недобрани.

Не ме прегръщай с огнени очи,

не ме рисувай с устни,

тогава във сърцето си кажи,

че любовта ни няма да е съща.

В сънищата ми не идвай,

нека в дните мои да вали

и този дъжд от синевата същен

да бъде прохлада във моите дни.

Не сънувай - нека в дните

да усещам, че живееш нейде

в тих дом и сред луни,

тогава във сърцето ще е прекрасно и няма

да тъгуваш ти за мен дори.

Живей, към мен не се обръщай,

по пътя стръмен продължи

и ако Бог помилва твойта същност

в сънища чудесни ще живееш ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Велинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...