Душата ме боли,
изгаряш ме с горещите си длани.
Съдбата с тръни сякаш ни дари,
а в сърцата - клони цветни недобрани.
Не ме прегръщай с огнени очи,
не ме рисувай с устни,
тогава във сърцето си кажи,
че любовта ни няма да е съща.
В сънищата ми не идвай,
нека в дните мои да вали
и този дъжд от синевата същен
да бъде прохлада във моите дни.
Не сънувай - нека в дните
да усещам, че живееш нейде
в тих дом и сред луни,
тогава във сърцето ще е прекрасно и няма
да тъгуваш ти за мен дори.
Живей, към мен не се обръщай,
по пътя стръмен продължи
и ако Бог помилва твойта същност
в сънища чудесни ще живееш ти.
© Ирена Велинова Todos los derechos reservados