Съдбата ни

Душата ме боли,

изгаряш ме с горещите си длани.

Съдбата с тръни сякаш ни дари,

а в сърцата - клони цветни недобрани.

Не ме прегръщай с огнени очи,

не ме рисувай с устни,

тогава във сърцето си кажи,

че любовта ни няма да е съща.

В сънищата ми не идвай,

нека в дните мои да вали

и този дъжд от синевата същен

да бъде прохлада във моите дни.

Не сънувай - нека в дните

да усещам, че живееш нейде

в тих дом и сред луни,

тогава във сърцето ще е прекрасно и няма

да тъгуваш ти за мен дори.

Живей, към мен не се обръщай,

по пътя стръмен продължи

и ако Бог помилва твойта същност

в сънища чудесни ще живееш ти.