5 mar 2009, 12:38

Съдбоносно 

  Poesía
400 0 1

       СЪДБОНОСНО

 

Кой в една съдба ни окова?

Сега сме толкова далечни.

Любовта се покри с трева.

Станахме зли - нечовечни.

 

В косите сребрист прашец.

Над нас зима мрaзовита вее.

Във ъгъла замлъкнал е щурец.

 

... Но няма как! Ще се живее!

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??