Съдбоносно
530
0
1
СЪДБОНОСНО
Кой в една съдба ни окова?
Сега сме толкова далечни.
Любовта се покри с трева.
Станахме зли - нечовечни.
В косите сребрист прашец.
Над нас зима мрaзовита вее.
Във ъгъла замлъкнал е щурец.
... Но няма как! Ще се живее!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
