Mar 5, 2009, 12:38 PM

Съдбоносно 

  Poetry
398 0 1

       СЪДБОНОСНО

 

Кой в една съдба ни окова?

Сега сме толкова далечни.

Любовта се покри с трева.

Станахме зли - нечовечни.

 

В косите сребрист прашец.

Над нас зима мрaзовита вее.

Във ъгъла замлъкнал е щурец.

 

... Но няма как! Ще се живее!

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??