Съдбоносно
525
0
1
СЪДБОНОСНО
Кой в една съдба ни окова?
Сега сме толкова далечни.
Любовта се покри с трева.
Станахме зли - нечовечни.
В косите сребрист прашец.
Над нас зима мрaзовита вее.
Във ъгъла замлъкнал е щурец.
... Но няма как! Ще се живее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
