5.03.2009 г., 12:38 ч.

Съдбоносно 

  Поезия
359 0 1

       СЪДБОНОСНО

 

Кой в една съдба ни окова?

Сега сме толкова далечни.

Любовта се покри с трева.

Станахме зли - нечовечни.

 

В косите сребрист прашец.

Над нас зима мрaзовита вее.

Във ъгъла замлъкнал е щурец.

 

... Но няма как! Ще се живее!

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??