12 ene 2011, 16:14

Съдбоносно

  Poesía
909 0 6

Съдба...

Събрах си в шепите

онези дни, в които

искам да оглеждам

залеза на следващите.

Събрах от купищата

изоставени мечти,

за да ги нарека -

 съдбовни срещи.

Събрах си детските

следи, които бях

напускала небрежно,

следи към пътя

без сълзи...

Следи за още 

следващи надежди.

Събрах от онзи

звезден прах,

разнесен в топлите

ни нощи.

Събрах живота си 

в една съдба,

една за мен и 

теб...

 Събрах си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...