Съдба...
Събрах си в шепите
онези дни, в които
искам да оглеждам
залеза на следващите.
Събрах от купищата
изоставени мечти,
за да ги нарека -
съдбовни срещи.
Събрах си детските
следи, които бях
напускала небрежно,
следи към пътя
без сълзи...
Следи за още
следващи надежди.
Събрах от онзи
звезден прах,
разнесен в топлите
ни нощи.
Събрах живота си
в една съдба,
една за мен и
теб...
Събрах си.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
