11 mar 2022, 15:28

Съдбовен час

  Poesía
741 1 0

Отеква гръм, свистят ракети,

рушат се сгради чупят се съдби.

Не можело да бъде в днешно време,

ала войната е на прага ни уви.

 

И за историята е момента сложен,

а днес изисква тя от нас страна.

Дали диктаторът подкрепа да получи,

или да чуе мощен вик за свобода.

 

Съдбовен избор не за нас е само,

касае други хора, хиляди съдби.

Ще каже ли дете щастливо утре мамо,

или срените ще вият пак уви.

 

Отеква грохотът на сградите в Украйна,

плачът на жертвите е в нашите уши.

Дошли са времена за действията крайни,

за да не позволим на луд светът да раруши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...