Отеква гръм, свистят ракети,

рушат се сгради чупят се съдби.

Не можело да бъде в днешно време,

ала войната е на прага ни уви.

И за историята е момента сложен,

а днес изисква тя от нас страна.

Дали диктаторът подкрепа да получи,

или да чуе мощен вик за свобода.

Съдбовен избор не за нас е само,

касае други хора, хиляди съдби.

Ще каже ли дете щастливо утре мамо,

или срените ще вият пак уви.

Отеква грохотът на сградите в Украйна,

плачът на жертвите е в нашите уши.

Дошли са времена за действията крайни,

за да не позволим на луд светът да раруши.