Mar 11, 2022, 3:28 PM

Съдбовен час

  Poetry
739 1 0

Отеква гръм, свистят ракети,

рушат се сгради чупят се съдби.

Не можело да бъде в днешно време,

ала войната е на прага ни уви.

 

И за историята е момента сложен,

а днес изисква тя от нас страна.

Дали диктаторът подкрепа да получи,

или да чуе мощен вик за свобода.

 

Съдбовен избор не за нас е само,

касае други хора, хиляди съдби.

Ще каже ли дете щастливо утре мамо,

или срените ще вият пак уви.

 

Отеква грохотът на сградите в Украйна,

плачът на жертвите е в нашите уши.

Дошли са времена за действията крайни,

за да не позволим на луд светът да раруши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....