11.03.2022 г., 15:28 ч.

Съдбовен час 

  Поезия
350 1 0

Отеква гръм, свистят ракети,

рушат се сгради чупят се съдби.

Не можело да бъде в днешно време,

ала войната е на прага ни уви.

 

И за историята е момента сложен,

а днес изисква тя от нас страна.

Дали диктаторът подкрепа да получи,

или да чуе мощен вик за свобода.

 

Съдбовен избор не за нас е само,

касае други хора, хиляди съдби.

Ще каже ли дете щастливо утре мамо,

или срените ще вият пак уви.

 

Отеква грохотът на сградите в Украйна,

плачът на жертвите е в нашите уши.

Дошли са времена за действията крайни,

за да не позволим на луд светът да раруши.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??