11.03.2022 г., 15:28

Съдбовен час

740 1 0

Отеква гръм, свистят ракети,

рушат се сгради чупят се съдби.

Не можело да бъде в днешно време,

ала войната е на прага ни уви.

 

И за историята е момента сложен,

а днес изисква тя от нас страна.

Дали диктаторът подкрепа да получи,

или да чуе мощен вик за свобода.

 

Съдбовен избор не за нас е само,

касае други хора, хиляди съдби.

Ще каже ли дете щастливо утре мамо,

или срените ще вият пак уви.

 

Отеква грохотът на сградите в Украйна,

плачът на жертвите е в нашите уши.

Дошли са времена за действията крайни,

за да не позволим на луд светът да раруши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....