Съдбовен сън
Сън.
Път съм.
Вървиш по мен
в слънчев ясен ден.
Мислите си изричаш на глас,
любов безкрайна да имаме в нас.
Дракони черни ти закриват небето с криле.
Безстрашен рицар със меч ги разсича на две.
В края на пътя, като разтопено злато, нещо блести.
Протягаш ръцете си и влюбеното ми сърце-жар докосваш ти.
Път съм.
Вървиш по мен
в слънчев ясен ден.
Мислите си изричаш на глас,
любов безкрайна да имаме в нас.
Дракони черни ти закриват небето с криле.
Безстрашен рицар със меч ги разсича на две.
В края на пътя, като разтопено злато, нещо блести.
Протягаш ръцете си и влюбеното ми сърце-жар докосваш ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
