Mar 13, 2008, 7:56 AM

Съдбовен сън

Poetry » Love

908 0 18

                                                                Сън.
                                                          Път съм.
                                                    Вървиш по мен
                                                 в слънчев ясен ден.
                                         Мислите си изричаш на глас,
                                     любов безкрайна да имаме в нас.
                           Дракони черни ти закриват небето с криле.
                        Безстрашен рицар със меч ги разсича на две.
                  В края на пътя, като разтопено злато, нещо блести.
        Протягаш ръцете си и влюбеното ми сърце-жар докосваш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

azura_luna (Петя Стефанова)

Нека никога пред обичащите се не се явяват такива дракони...Само искрената любов може да ги отблъсне...!

2008-03-16T13:19:31+02:00
Aneta_kz (Анета)

Красива пирамидка, с прекрасно съдържание!
Поздравления, Васко!

2008-03-14T23:15:15+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Поетична пирамида!Удоволствието беше мое!

2008-03-13T20:07:22+02:00
edelvais (Анна Попова)

Стих като път в перспектива, с оригинална градация и дълбока философия! Поздрав

2008-03-13T19:49:36+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Чудесно е!!! Поздрави!!!

2008-03-13T19:05:40+02:00