Съдбовен сън
Сън.
Път съм.
Вървиш по мен
в слънчев ясен ден.
Мислите си изричаш на глас,
любов безкрайна да имаме в нас.
Дракони черни ти закриват небето с криле.
Безстрашен рицар със меч ги разсича на две.
В края на пътя, като разтопено злато, нещо блести.
Протягаш ръцете си и влюбеното ми сърце-жар докосваш ти.
Път съм.
Вървиш по мен
в слънчев ясен ден.
Мислите си изричаш на глас,
любов безкрайна да имаме в нас.
Дракони черни ти закриват небето с криле.
Безстрашен рицар със меч ги разсича на две.
В края на пътя, като разтопено злато, нещо блести.
Протягаш ръцете си и влюбеното ми сърце-жар докосваш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
