съдбовна среща

21 sept 2006, 13:09

Poesía

621 0 0

падам, а край
мен минават
хора... и не виждат
как умира в мене
любовта, и без да забелязват отминават
но само едно дете при мен се спря...
попита ме:"какичко защо си сама!?"
а аз не можех
нищо да кажа и по лицето
се стече сълза...
прегърнах детенцето малко...
то с двете си нежни очи
помогна ми да се изправя...
за да търся нов път и нови мечти...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

съдбовна среща

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas