съдбовна среща

21 сент. 2006 г., 13:09

Поэзия

629 0 0

падам, а край
мен минават
хора... и не виждат
как умира в мене
любовта, и без да забелязват отминават
но само едно дете при мен се спря...
попита ме:"какичко защо си сама!?"
а аз не можех
нищо да кажа и по лицето
се стече сълза...
прегърнах детенцето малко...
то с двете си нежни очи
помогна ми да се изправя...
за да търся нов път и нови мечти...

съдбовна среща

Свързани произведения

Комментарии

Предложения