21.09.2006 г., 13:09 ч.

съдбовна среща 

  Поезия
717 0 0
падам, а край
мен минават
хора... и не виждат
как умира в мене
любовта, и без да забелязват отминават
но само едно дете при мен се спря...
попита ме:"какичко защо си сама!?"
а аз не можех
нищо да кажа и по лицето
се стече сълза...
прегърнах детенцето малко...
то с двете си нежни очи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весинцето без такава Всички права запазени

Предложения
: ??:??