14 jun 2009, 19:15

Съдбовно 

  Poesía » Otra
652 0 0
Съдбовно
Когато все си мисля, че Го срещам -
oказва се поредната илюзия.
Мигът съдбовен е обикновена среща,
размит в изтънчена алюзия.
Пространството и времето се сливат -
превръщат се в циничен нихилизъм.
Помръква Радостта - обидена,
размазана от жалък егоизъм.
От седмото небе със неохота слизам -
изгубено доверие от нечестиви мисли.
... Тогава все се сещам, че излизам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??