14 jun 2009, 19:15

Съдбовно

  Poesía » Otra
867 0 0

Съдбовно

 

Когато все си мисля, че  Го  срещам -

oказва  се  поредната илюзия.

Мигът  съдбовен е обикновена среща,

размит в изтънчена алюзия.

 

Пространството и времето се сливат -

превръщат се в циничен нихилизъм.

Помръква  Радостта - обидена,

размазана от жалък егоизъм.

 

От седмото небе със неохота слизам -

изгубено доверие от нечестиви мисли.

... Тогава все се сещам, че излизам

от калните капани на Съдбата -  чиста...

 

 

 

Всеки от нас може да бъде разбран от един-единствен човек на Земята. Истински щастливи са онези двама, на които Господ е позволил да се срещнат...

Димена

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...