Jun 14, 2009, 7:15 PM

Съдбовно

  Poetry » Other
864 0 0

Съдбовно

 

Когато все си мисля, че  Го  срещам -

oказва  се  поредната илюзия.

Мигът  съдбовен е обикновена среща,

размит в изтънчена алюзия.

 

Пространството и времето се сливат -

превръщат се в циничен нихилизъм.

Помръква  Радостта - обидена,

размазана от жалък егоизъм.

 

От седмото небе със неохота слизам -

изгубено доверие от нечестиви мисли.

... Тогава все се сещам, че излизам

от калните капани на Съдбата -  чиста...

 

 

 

Всеки от нас може да бъде разбран от един-единствен човек на Земята. Истински щастливи са онези двама, на които Господ е позволил да се срещнат...

Димена

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...