Jun 14, 2009, 7:15 PM

Съдбовно

  Poetry » Other
869 0 0

Съдбовно

 

Когато все си мисля, че  Го  срещам -

oказва  се  поредната илюзия.

Мигът  съдбовен е обикновена среща,

размит в изтънчена алюзия.

 

Пространството и времето се сливат -

превръщат се в циничен нихилизъм.

Помръква  Радостта - обидена,

размазана от жалък егоизъм.

 

От седмото небе със неохота слизам -

изгубено доверие от нечестиви мисли.

... Тогава все се сещам, че излизам

от калните капани на Съдбата -  чиста...

 

 

 

Всеки от нас може да бъде разбран от един-единствен човек на Земята. Истински щастливи са онези двама, на които Господ е позволил да се срещнат...

Димена

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...