14 июн. 2009 г., 19:15

Съдбовно 

  Поэзия » Другая
559 0 0

Съдбовно

 

Когато все си мисля, че  Го  срещам -

oказва  се  поредната илюзия.

Мигът  съдбовен е обикновена среща,

размит в изтънчена алюзия.

 

Пространството и времето се сливат -

превръщат се в циничен нихилизъм.

Помръква  Радостта - обидена,

размазана от жалък егоизъм.

 

От седмото небе със неохота слизам -

изгубено доверие от нечестиви мисли.

... Тогава все се сещам, че излизам

от калните капани на Съдбата -  чиста...

 

 

 

Всеки от нас може да бъде разбран от един-единствен човек на Земята. Истински щастливи са онези двама, на които Господ е позволил да се срещнат...

Димена

 

© Димена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??