25 may 2008, 1:23

... Съдбовно...

  Poesía
771 0 4
... Съдбовно...

Поисках пак при тебе да се върна.

Поех по пътя толкова познат,
но някъде към края се обърках
и спря ме мъж на обич по-богат!

Очите ми го гледаха копнежно,
но пареха от болката по теб!
И взе ме той в прегръдката си нежна!
Показа ми вълшебния си свят!

Ръцете му ме галеха познато
тъй, както галеше ме ти преди!
Поиска да ми стопли той душата.
Без думи ме обичаше дори.

А погледът му носеше надежда
за щастие и по-добър живот.
Не мислех аз за грешките си прежни.
Дари ме той със своята любов!

Не обещаваше да бъде с мен до края.
И дума не прошепваше почти.
Но чувствах аз, че и преди съм го познавала!
Преди да срещна теб дори!!!
МаriAngel

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Личи си, че си изляла наистина душата си на тези редове! Поздрави, скъпа Марияна
  • Много истински...стих...винаги има надежда...
    след края...има начало на нещо ново...Хубаво е.
    с обич, мила Марияна.
  • Когато се затвори врата, се отваря прозорец! Тривиално, но болка истинско и - от стихът ти показателно! Очаквам другите ти стихове! Този е прекрасен! Поздрав!
  • Понякога ,когато човек се загуби -намира най -истински ... себе си......

    Харесах..........

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...