25 мая 2008 г., 01:23

... Съдбовно...

770 0 4
... Съдбовно...

Поисках пак при тебе да се върна.

Поех по пътя толкова познат,
но някъде към края се обърках
и спря ме мъж на обич по-богат!

Очите ми го гледаха копнежно,
но пареха от болката по теб!
И взе ме той в прегръдката си нежна!
Показа ми вълшебния си свят!

Ръцете му ме галеха познато
тъй, както галеше ме ти преди!
Поиска да ми стопли той душата.
Без думи ме обичаше дори.

А погледът му носеше надежда
за щастие и по-добър живот.
Не мислех аз за грешките си прежни.
Дари ме той със своята любов!

Не обещаваше да бъде с мен до края.
И дума не прошепваше почти.
Но чувствах аз, че и преди съм го познавала!
Преди да срещна теб дори!!!
МаriAngel

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Личи си, че си изляла наистина душата си на тези редове! Поздрави, скъпа Марияна
  • Много истински...стих...винаги има надежда...
    след края...има начало на нещо ново...Хубаво е.
    с обич, мила Марияна.
  • Когато се затвори врата, се отваря прозорец! Тривиално, но болка истинско и - от стихът ти показателно! Очаквам другите ти стихове! Този е прекрасен! Поздрав!
  • Понякога ,когато човек се загуби -намира най -истински ... себе си......

    Харесах..........

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...