И ме чу Господ и Господ го прати,
не е Спас, даже не е Стоян,
един мъж, изтъкан от въпроси,
със съдбовното име - Иван!
Един мъж, ожаднял в самотата
за любов и за женски ръце,
много мъдър и топъл, очаквал
изведнъж моят смях да го спре.
Този мъж ми разгръща душата,
ред по ред много фино чете,
не държи да спечели войната,
води битка за моeто сърце.
© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados