Danita (Даниела Атанасова)
99 95
27 сент. 2012 г., 11:34

Съдбовно 

  Поэзия » Любовная
612 0 0

И ме чу Господ и Господ го прати,

не е Спас, даже не е Стоян,

един мъж, изтъкан от въпроси,

със съдбовното име - Иван!

 

Един мъж, ожаднял в самотата

за любов и за женски ръце,

много мъдър и топъл, очаквал

изведнъж моят смях да го спре.

 

Този мъж ми разгръща душата,

ред по ред много фино чете,

не държи да спечели войната,

води битка за моeто сърце.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??