Съдбовно
И ме чу Господ и Господ го прати,
не е Спас, даже не е Стоян,
един мъж, изтъкан от въпроси,
със съдбовното име - Иван!
Един мъж, ожаднял в самотата
за любов и за женски ръце,
много мъдър и топъл, очаквал
изведнъж моят смях да го спре.
Този мъж ми разгръща душата,
ред по ред много фино чете,
не държи да спечели войната,
води битка за моeто сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Атанасова Все права защищены
