Съдбовност

4 dic 2013, 13:45

Poesía » Filosófica

516 0 2

Съдбовност

Утайка парцалива с паст мърси

и без душа, без свян в огън пепели,

злост и жлъч сее в ангелска душа,

загърната в черупка на скръбта.

Горделивост, влюбеност лее се в порой

и напоява ледения в празното, зной.

Кървавите ангели, скършено шептят,

пресъхнали, без дъх с болката мълвят.

Те... в райски пътища безмерно летели

и по ангелски думи в песните вплели.

Днес сломени са в злокобната кал,

прилепчива в душата им без жал.

В хорската си горделивост със лъжа,

помитат всеки Блед с грешната мълва.

Заклети във трънливата пътека,

приведени, приплъзват кърваво, полека.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Emalda (Ванина Константинова)

2013-12-04T17:22:02+02:00

И в тази тематика има скрита истина, било за страданието на слабия, на подчинения, на робуващият на общоприети догми... а къде са онеправданите, манипулираните, дори и ти... разума ти е плод на т.нар. световна конспирация, която всъщност е световната ИСТИНА, това последното както предположи, Манолов го изкрещях, дано да го чуеш.
Бъди!
А "блед", " бял" са прекосили хиляди години в древнобългарщината, за да стихнат до всеки любящ историята си! Хичкок е доста... "касов", фен си му щом го споменаваш!!!
dembis (Димитър Манолов)

2013-12-04T15:06:44+02:00

Това "...всеки Блед..." ме подсети за една украинска думичка - проклятие! Но, тук е по-скоро като при Хичкок! Довечера ще си изтегля някой филм на ужасите!