Съдебна зала със звезди

Poesía

1.1K 0 7

На разпит бях - морето ме разпитваше.

Скалите не спестяваха въпроси.

Всичко си казах - вълните почувстваха

вината ми и... ми простиха...

... а после...

Морето утихна съчувствено.

"Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха.

Изгревът с усмивка ми подаде листото и...

... добави малко увереност, която ми липсваше.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stefitopz (Стефка Георгиева )

ТАКА пиши!!!
Ако така пишеш когато си неуверен... оо да! Искам да прочета нещо, когато си сугурен в себе си!

2009-12-19T19:13:28+02:00
vodoleia (Мария)

А къде са звездите?
Поздрав!!!!!!!!

2009-12-17T20:43:31+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха"
Поздравления за хубавия стих, Георги!

2009-12-16T22:44:14+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Е, това вече си е онова, което си е твое и само твое. И който може си го може. Поздрави, Гоше! Прав е Серафимов, ама малко бавно мисли.
Още един път - на добър път!

2009-12-16T22:26:02+02:00
sanctus (Малин Милков)

Браво.Както винаги оставяш хората замислени след РАЗПИТА.

2009-12-16T18:36:28+02:00