Съдебна зала със звезди

Poetry

1.1K 0 7

На разпит бях - морето ме разпитваше.

Скалите не спестяваха въпроси.

Всичко си казах - вълните почувстваха

вината ми и... ми простиха...

... а после...

Морето утихна съчувствено.

"Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха.

Изгревът с усмивка ми подаде листото и...

... добави малко увереност, която ми липсваше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stefitopz (Стефка Георгиева )

ТАКА пиши!!!
Ако така пишеш когато си неуверен... оо да! Искам да прочета нещо, когато си сугурен в себе си!

2009-12-19T19:13:28+02:00
vodoleia (Мария)

А къде са звездите?
Поздрав!!!!!!!!

2009-12-17T20:43:31+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха"
Поздравления за хубавия стих, Георги!

2009-12-16T22:44:14+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Е, това вече си е онова, което си е твое и само твое. И който може си го може. Поздрави, Гоше! Прав е Серафимов, ама малко бавно мисли.
Още един път - на добър път!

2009-12-16T22:26:02+02:00
sanctus (Малин Милков)

Браво.Както винаги оставяш хората замислени след РАЗПИТА.

2009-12-16T18:36:28+02:00