15.12.2009 г., 14:07

Съдебна зала със звезди

1.1K 0 7

На разпит бях - морето ме разпитваше.

Скалите не спестяваха въпроси.

Всичко си казах - вълните почувстваха

вината ми и... ми простиха...

... а после...

Морето утихна съчувствено.

"Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха.

Изгревът с усмивка ми подаде листото и...

... добави малко увереност, която ми липсваше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ТАКА пиши!!!
    Ако така пишеш когато си неуверен... оо да! Искам да прочета нещо, когато си сугурен в себе си!
  • А къде са звездите?
    Поздрав!!!!!!!!
  • "Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха"
    Поздравления за хубавия стих, Георги!
  • Е, това вече си е онова, което си е твое и само твое. И който може си го може. Поздрави, Гоше! Прав е Серафимов, ама малко бавно мисли.
    Още един път - на добър път!
  • Браво.Както винаги оставяш хората замислени след РАЗПИТА.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...