15 дек. 2009 г., 14:07

Съдебна зала със звезди 

  Поэзия
751 0 7

На разпит бях - морето ме разпитваше.

Скалите не спестяваха въпроси.

Всичко си казах - вълните почувстваха

вината ми и... ми простиха...

... а после...

Морето утихна съчувствено.

"Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха.

Изгревът с усмивка ми подаде листото и...

... добави малко увереност, която ми липсваше.

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ТАКА пиши!!!
    Ако така пишеш когато си неуверен... оо да! Искам да прочета нещо, когато си сугурен в себе си!
  • А къде са звездите?
    Поздрав!!!!!!!!
  • "Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха"
    Поздравления за хубавия стих, Георги!
  • Е, това вече си е онова, което си е твое и само твое. И който може си го може. Поздрави, Гоше! Прав е Серафимов, ама малко бавно мисли.
    Още един път - на добър път!
  • Браво.Както винаги оставяш хората замислени след РАЗПИТА.
  • ... обезвъпросен... архивирано листо в папка "Живот"...
  • иии, страхотен!
Предложения
: ??:??