15 дек. 2009 г., 14:07

Съдебна зала със звезди

1.1K 0 7

На разпит бях - морето ме разпитваше.

Скалите не спестяваха въпроси.

Всичко си казах - вълните почувстваха

вината ми и... ми простиха...

... а после...

Морето утихна съчувствено.

"Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха.

Изгревът с усмивка ми подаде листото и...

... добави малко увереност, която ми липсваше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ТАКА пиши!!!
    Ако така пишеш когато си неуверен... оо да! Искам да прочета нещо, когато си сугурен в себе си!
  • А къде са звездите?
    Поздрав!!!!!!!!
  • "Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха"
    Поздравления за хубавия стих, Георги!
  • Е, това вече си е онова, което си е твое и само твое. И който може си го може. Поздрави, Гоше! Прав е Серафимов, ама малко бавно мисли.
    Още един път - на добър път!
  • Браво.Както винаги оставяш хората замислени след РАЗПИТА.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...