Съдинка топла супа с къшей хляб
СЪДИНКА ТОПЛА СУПА С КЪШЕЙ ХЛЯБ
Грамада съм натрупала от камъни –
отронвани понякога със дни,
тежали на сърдечните ми камери –
подир вменяван страх или вини.
Решила съм дувар да си иззидам –
за любопитство непреодолим,
като надежден щит срещу обида –
щом добротата чезне яко дим.
Навярно разярила съм съседите –
ще ме одумват дълго след това.
Но по-добре в душата ми не гледайте,
а подминете – вирнали глава.
Глъбта ми е издрана от здрависване,
отъпкана от лицемерен фалш.
Копнея да разтребя и – пречистена,
да се преселя в някой друг квартал.
С градини – пълни с люляк и невени
и с дъх на теменуга и сено,
и с къщички – с прозорчета засмени,
примигващи в безкрайна звездна нощ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
