denito (Деница Луканова)
9 0
11 jul 2004, 23:14

Съдник и грешница 

  Poesía
1471 0 2
Ти съдник жесток,
остави ме сама,
но дори и сълза не проля.
за всичко днес аз теб виня.

Аз - грешница проклета,
зажадняла за твойта милувка,
надянах черна рокля на преструвка,
за да скрия тази моя тръпка.

Вина в душата ми гореше.
Тъга капка по капка любовта цедеше.
Страх между нас стоеше.

Проклета да е таз съдба,
задето мен избра
да горя във твоята игра.

Не знам дали грешницата може да обича.
Не знам дали съдникът прощава.
Не знам дали мракът през деня напича.
Не знам дали слънце през нощта изгрява.

Но знам едно-
не я превръщаи ти във вещица.
Прости на тази своя грешница.
С любов я запомни
и дълбоко в твоето сърце я зарови!

© Деница Луканова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хм ... Сега като го чета това стихотворение ми избива малко на текст на чалга песен, без да обиждам по никакъв начин авторката. Просто начина на изразяване е много подобен и според мен би могла сериозно да го предложиш на някой продуцент. Изразите ми се струват малко клиширани и може би това му куца, но като се има предвид, че вероятно пишеш от скоро се надявам да поизчистиш тези усещания, които ми навява и да намериш собствен стил.
  • Не съм съгласна със слабите оценки.Това може би е опит да се пресъздаде болката чрез стих.Мисля, че такова усилие е похвално.Трудно е да разголиш душата си.А в това стихотворение усетих точно това.Пиша 6-ца.Трябва да се подкрепят и беглите опити.След тях идват големите успехи.Ако убиеш птицата,когато разперва криле, тя никога няма да полети.От мен - давай все така.
Propuestas
: ??:??