11 jul 2004, 23:14

Съдник и грешница

  Poesía
1.8K 0 2
Ти съдник жесток,
остави ме сама,
но дори и сълза не проля.
за всичко днес аз теб виня.

Аз - грешница проклета,
зажадняла за твойта милувка,
надянах черна рокля на преструвка,
за да скрия тази моя тръпка.

Вина в душата ми гореше.
Тъга капка по капка любовта цедеше.
Страх между нас стоеше.

Проклета да е таз съдба,
задето мен избра
да горя във твоята игра.

Не знам дали грешницата може да обича.
Не знам дали съдникът прощава.
Не знам дали мракът през деня напича.
Не знам дали слънце през нощта изгрява.

Но знам едно-
не я превръщаи ти във вещица.
Прости на тази своя грешница.
С любов я запомни
и дълбоко в твоето сърце я зарови!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Луканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм ... Сега като го чета това стихотворение ми избива малко на текст на чалга песен, без да обиждам по никакъв начин авторката. Просто начина на изразяване е много подобен и според мен би могла сериозно да го предложиш на някой продуцент. Изразите ми се струват малко клиширани и може би това му куца, но като се има предвид, че вероятно пишеш от скоро се надявам да поизчистиш тези усещания, които ми навява и да намериш собствен стил.
  • Не съм съгласна със слабите оценки.Това може би е опит да се пресъздаде болката чрез стих.Мисля, че такова усилие е похвално.Трудно е да разголиш душата си.А в това стихотворение усетих точно това.Пиша 6-ца.Трябва да се подкрепят и беглите опити.След тях идват големите успехи.Ако убиеш птицата,когато разперва криле, тя никога няма да полети.От мен - давай все така.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...