denito (Деница Луканова)
9 0
11 июл. 2004 г., 23:14

Съдник и грешница 

  Поэзия
1554 0 2
Ти съдник жесток,
остави ме сама,
но дори и сълза не проля.
за всичко днес аз теб виня.

Аз - грешница проклета,
зажадняла за твойта милувка,
надянах черна рокля на преструвка,
за да скрия тази моя тръпка.

Вина в душата ми гореше.
Тъга капка по капка любовта цедеше.
Страх между нас стоеше.

Проклета да е таз съдба,
задето мен избра
да горя във твоята игра.

Не знам дали грешницата може да обича.
Не знам дали съдникът прощава.
Не знам дали мракът през деня напича.
Не знам дали слънце през нощта изгрява.

Но знам едно-
не я превръщаи ти във вещица.
Прости на тази своя грешница.
С любов я запомни
и дълбоко в твоето сърце я зарови!

© Деница Луканова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хм ... Сега като го чета това стихотворение ми избива малко на текст на чалга песен, без да обиждам по никакъв начин авторката. Просто начина на изразяване е много подобен и според мен би могла сериозно да го предложиш на някой продуцент. Изразите ми се струват малко клиширани и може би това му куца, но като се има предвид, че вероятно пишеш от скоро се надявам да поизчистиш тези усещания, които ми навява и да намериш собствен стил.
  • Не съм съгласна със слабите оценки.Това може би е опит да се пресъздаде болката чрез стих.Мисля, че такова усилие е похвално.Трудно е да разголиш душата си.А в това стихотворение усетих точно това.Пиша 6-ца.Трябва да се подкрепят и беглите опити.След тях идват големите успехи.Ако убиеш птицата,когато разперва криле, тя никога няма да полети.От мен - давай все така.
Предложения
: ??:??