6 sept 2016, 20:21

Съединение

  Poesía » Civil
739 1 4

                                              Съединение

 

Днес празник е за нашата страна,

празник за нас,за нашите деца!

Една земя като длан човешка,

един народ горд, велик със съдба тежка!

Една земя, земя на Аспаруха народа,

на Левски, Ботев и Бенковски, борци за свобода!

Земя на народ твърд, горд, несломен

в борбата с тиранина непобеден.

Земя разкъсана на две някога,

за нея борили се, за обединение, за свобода!

И преборили се българите за Съединение,

на двете части от България до Обединение!

Да бъдат заедно брат и сестра ,дете мъж с жена,

тук в родината си, за всички тя майка е Една!

Земя сега ограбвана  от чужди, продавана от свои,

земята пустее, как да го обясня на децата мои?

Къде са твоите синове, защитниците твои?

Разделени българи от злоба, завист и нищета,

младите бягат, отиват в чужбина сега.

Това ли ще е примера за нашите деца,

който ще продължат пътя ни някога!

А трябва ние не да чакаме някой да ни обедини,

хората, българите всички заедно да се съединим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...