22 oct 2014, 16:06  

Съкровено

713 0 2

 

Боже, отнеми от мене болките.
Скрий ме някъде далече, може би, 
там където са спокойни и сълзите,
рукнали във двете ми очи...

Само Ти ми знаеш греховете.
Искам днес да ги научи той,
как се любех с ветровете
и вълните с  вика на прибой.

Яхнала на буен Ат юздите,
как препусках огнена и силна,
как издигах пушек след следите,
колко бях щастлива и доволна.

Нека знае колко изневери
в мен душата на него повери.
И след мене нека  наследи,
колко може любовта да загорчи.

Не му казвай, че когато ветровеех
само него съм обичала докрай.
Нека вярва, че за друг живеех
скътала в душата своя Рай...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...