22 oct 2014, 16:06  

Съкровено 

  Poesía » De amor
485 0 2

 

Боже, отнеми от мене болките.
Скрий ме някъде далече, може би, 
там където са спокойни и сълзите,
рукнали във двете ми очи...

Само Ти ми знаеш греховете.
Искам днес да ги научи той,
как се любех с ветровете
и вълните с  вика на прибой.

Яхнала на буен Ат юздите,
как препусках огнена и силна,
как издигах пушек след следите,
колко бях щастлива и доволна.

Нека знае колко изневери
в мен душата на него повери.
И след мене нека  наследи,
колко може любовта да загорчи.

Не му казвай, че когато ветровеех
само него съм обичала докрай.
Нека вярва, че за друг живеех
скътала в душата своя Рай...

 

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??