Съкровено
710
0
2
Боже, отнеми от мене болките.
Скрий ме някъде далече, може би,
там където са спокойни и сълзите,
рукнали във двете ми очи...
Само Ти ми знаеш греховете.
Искам днес да ги научи той,
как се любех с ветровете
и вълните с вика на прибой.
Яхнала на буен Ат юздите,
как препусках огнена и силна,
как издигах пушек след следите,
колко бях щастлива и доволна.
Нека знае колко изневери
в мен душата на него повери.
И след мене нека наследи,
колко може любовта да загорчи.
Не му казвай, че когато ветровеех
само него съм обичала докрай.
Нека вярва, че за друг живеех
скътала в душата своя Рай...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
