20 sept 2007, 8:20

Съкровено

  Poesía
710 0 3

Поисках малко от

живота само,

поисках само няколко неща:

поисках силно, нежно мъжко рамо,

поисках теб, любов, деца…

Поисках малко здраве и късмет.

В замяна -

получих всичко…

Но като в някаква измама

живея и сега.

Получих доза неверие, и самота…

Не знаех, често, утрото

как ще посрещна -

с усмивка или със сълзи?

И все по-често чувствам се нелепо -

дали живота ми така ще продължи?!

А раздавах се докрай.

Дори за себе си да нямах,

за другите около мен живях,

но не за да печеля…

И често, както случва се,

не знаех,

дали е грешен пътя,

по който тръгнала бях,

може би.

Че напоследък не от грешките се уча,

а ги повтарям,

сякаш на инат.

И все по-често

в мен се срещат

двата полюса -

зареждат ме със …

отрицателен заряд.

И мисля си:

кому пък толкова съм сторила,

че ме наказва тъй живота,

не разбрах…

 

14 август 2007

NG/nnn

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...