20 sept 2007, 8:20

Съкровено

  Poesía
712 0 3

Поисках малко от

живота само,

поисках само няколко неща:

поисках силно, нежно мъжко рамо,

поисках теб, любов, деца…

Поисках малко здраве и късмет.

В замяна -

получих всичко…

Но като в някаква измама

живея и сега.

Получих доза неверие, и самота…

Не знаех, често, утрото

как ще посрещна -

с усмивка или със сълзи?

И все по-често чувствам се нелепо -

дали живота ми така ще продължи?!

А раздавах се докрай.

Дори за себе си да нямах,

за другите около мен живях,

но не за да печеля…

И често, както случва се,

не знаех,

дали е грешен пътя,

по който тръгнала бях,

може би.

Че напоследък не от грешките се уча,

а ги повтарям,

сякаш на инат.

И все по-често

в мен се срещат

двата полюса -

зареждат ме със …

отрицателен заряд.

И мисля си:

кому пък толкова съм сторила,

че ме наказва тъй живота,

не разбрах…

 

14 август 2007

NG/nnn

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...