20.09.2007 г., 8:20

Съкровено

707 0 3

Поисках малко от

живота само,

поисках само няколко неща:

поисках силно, нежно мъжко рамо,

поисках теб, любов, деца…

Поисках малко здраве и късмет.

В замяна -

получих всичко…

Но като в някаква измама

живея и сега.

Получих доза неверие, и самота…

Не знаех, често, утрото

как ще посрещна -

с усмивка или със сълзи?

И все по-често чувствам се нелепо -

дали живота ми така ще продължи?!

А раздавах се докрай.

Дори за себе си да нямах,

за другите около мен живях,

но не за да печеля…

И често, както случва се,

не знаех,

дали е грешен пътя,

по който тръгнала бях,

може би.

Че напоследък не от грешките се уча,

а ги повтарям,

сякаш на инат.

И все по-често

в мен се срещат

двата полюса -

зареждат ме със …

отрицателен заряд.

И мисля си:

кому пък толкова съм сторила,

че ме наказва тъй живота,

не разбрах…

 

14 август 2007

NG/nnn

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...