5 jul 2016, 13:54

Съкровено

  Poesía » Otra
823 0 3

Стара къща от старо коляно

родословно – два века назад

и пътека, в която да хвана

в коловоза отминал мой свят.

 

Да ме води през сипеи стръмни

и по камъни в речния брод,

през горите, в които да гръмне

с кремъклийки хайдушкият род.

 

И да знам всеки път, че ме връща

в края роден и дворчето с плет

до огнището, в старата къща,

дето готвеше баба омлет.

 

Виждам дядо ми, свалил навуща,

към жарава с протегната длан;

как душите земята напущат

през комина, сред дим и катран.

 

Виждам къща от кал и от слама

родословна – два века назад

и приспивната песен на мама

в коловоза на стария свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна поезия! Навя ми спомен за моите баба и дядо и тяхната къща, която приютяваше цялата фамилия по празници. Толкова мили спомени... Благодаря, че прочетох!
  • Благодаря!
  • Невероятно!
    Поезия пред която се прекланям!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...