5.07.2016 г., 13:54 ч.

Съкровено 

  Поезия » Друга
419 0 4

Стара къща от старо коляно

родословно – два века назад

и пътека, в която да хвана

в коловоза отминал мой свят.

 

Да ме води през сипеи стръмни

и по камъни в речния брод,

през горите, в които да гръмне

с кремъклийки хайдушкият род.

 

И да знам всеки път, че ме връща

в края роден и дворчето с плет

до огнището, в старата къща,

дето готвеше баба омлет.

 

Виждам дядо ми, свалил навуща,

към жарава с протегната длан;

как душите земята напущат

през комина, сред дим и катран.

 

Виждам къща от кал и от слама

родословна – два века назад

и приспивната песен на мама

в коловоза на стария свят.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплодисменти!!!
  • Прекрасна поезия! Навя ми спомен за моите баба и дядо и тяхната къща, която приютяваше цялата фамилия по празници. Толкова мили спомени... Благодаря, че прочетох!
  • Благодаря!
  • Невероятно!
    Поезия пред която се прекланям!
Предложения
: ??:??