Съкровено
Стара къща от старо коляно
родословно – два века назад
и пътека, в която да хвана
в коловоза отминал мой свят.
Да ме води през сипеи стръмни
и по камъни в речния брод,
през горите, в които да гръмне
с кремъклийки хайдушкият род.
И да знам всеки път, че ме връща
в края роден и дворчето с плет
до огнището, в старата къща,
дето готвеше баба омлет.
Виждам дядо ми, свалил навуща,
към жарава с протегната длан;
как душите земята напущат
през комина, сред дим и катран.
Виждам къща от кал и от слама
родословна – два века назад
и приспивната песен на мама
в коловоза на стария свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
