Slav (Слав)
6 79
17 may 2005, 13:35

съкровище 

  Poesía
1335 0 7

Розовото огледало
разбито в ъгъла стои,
парчета стъкло разпиляло
незнайно съкровище спи.

Виждах във него морето,
безкрайно красивото лято,
плажни чадъри,
пясъчни кули,
хора от ранни зори.

Там са, но вече не виждам,
смехът им не чувам дори,
свит съм,
завит с одеало,
живея с отминали дни.

Мое съкровище старо,
скрито сред тези стени,
слънцето пак е изгряло,

хайде, за последен път
го посрещни.

© Слав Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??