Slav (Слав)
6 79
May 17, 2005, 1:35 PM

съкровище 

  Poetry
1331 0 7

Розовото огледало
разбито в ъгъла стои,
парчета стъкло разпиляло
незнайно съкровище спи.

Виждах във него морето,
безкрайно красивото лято,
плажни чадъри,
пясъчни кули,
хора от ранни зори.

Там са, но вече не виждам,
смехът им не чувам дори,
свит съм,
завит с одеало,
живея с отминали дни.

Мое съкровище старо,
скрито сред тези стени,
слънцето пак е изгряло,

хайде, за последен път
го посрещни.

© Слав All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??