May 17, 2005, 1:35 PM

съкровище 

  Poetry
5.0 / 5
1501 0 7

Розовото огледало
разбито в ъгъла стои,
парчета стъкло разпиляло
незнайно съкровище спи.

Виждах във него морето,
безкрайно красивото лято,
плажни чадъри,
пясъчни кули,
хора от ранни зори.

Там са, но вече не виждам,
смехът им не чувам дори,
свит съм,
завит с одеало,
живея с отминали дни.

Мое съкровище старо,
скрито сред тези стени,
слънцето пак е изгряло,

хайде, за последен път
го посрещни.

© Слав All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • To watch you fade was the worst, that I've been ever forced. When gone away it broke my soul, ......
  • She is the anchor Of this body To another world In colors of eyes Only felt ......
  • How do you look for love, Search for love, When you’re always waiting The best thing…? Sometimes it ...

More works »