Розовото огледало
разбито в ъгъла стои,
парчета стъкло разпиляло
незнайно съкровище спи.
Виждах във него морето,
безкрайно красивото лято,
плажни чадъри,
пясъчни кули,
хора от ранни зори.
Там са, но вече не виждам,
смехът им не чувам дори,
свит съм,
завит с одеало,
живея с отминали дни.
Мое съкровище старо,
скрито сред тези стени,
слънцето пак е изгряло,
хайде, за последен път
го посрещни.
© Слав All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубаво е!