27 jun 2015, 20:44  

Сълза

  Poesía » Otra
752 2 8

Животът се изнизва

като пясъчен часовник...

зрънца - надежда, вяра и любов

улавят всеки миг неповторим.

Вървя срещу времето...

Срещу неправдата бунтува се

моята изстрадала душа!

Все си мисля, че не трябва да мълча!

Ако не направя утъпкана пътека

от трънливата - която е пред мен.

То тогава! Защо съм живяла?

Тук, на този свят!

И толкова много боли ме...

Зад всяка моя усмивка -

скрит е безпомощен зов!

Зад всяка моя сълза -

пролята в луната нощ,

трепти, изгрява зорница

над моя беден живот...!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисана,Антоан,Васе,искам да ви благодаря
    за подкрепата и хубавите коментари към
    стихотворението Сълза!
    Поздравявам ви с една любима за мен мелодия!
    https://www.youtube.com/watch?v=38SojIdVeLQ
  • Хареса ми! Разчистваме си трънливите пътеки и ни е леко! Поздрав!
  • Добрият стих е като отлежалото вино, Катя! Ако е наистина добър, с течение на годините трябва да става все по-ценен. Ако не е, то с течение на времето ще потъне в забвение като крепостните стени на Троя!
  • Мисана,искам да ти благодаря за хубавия коментар!
    Стихът го написах през 2003 година.Да това е една
    изплакана изповед която е издържала проверката
    на времето,темата дори и след толкова години
    е актуална и днес.Благодаря ти!
    Стойне, искам да ти благодаря за подкрепата,
    и за топлите думи!
    Рени,Елена,благодаря ви за вниманието!
    Пожелавам ви, много радост и щастливи дни
    изпълнени с любов!
  • Мисана е достатъчно изчерпателен!
    Споделям! Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...