27.06.2015 г., 20:44  

Сълза

748 2 8

Животът се изнизва

като пясъчен часовник...

зрънца - надежда, вяра и любов

улавят всеки миг неповторим.

Вървя срещу времето...

Срещу неправдата бунтува се

моята изстрадала душа!

Все си мисля, че не трябва да мълча!

Ако не направя утъпкана пътека

от трънливата - която е пред мен.

То тогава! Защо съм живяла?

Тук, на този свят!

И толкова много боли ме...

Зад всяка моя усмивка -

скрит е безпомощен зов!

Зад всяка моя сълза -

пролята в луната нощ,

трепти, изгрява зорница

над моя беден живот...!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисана,Антоан,Васе,искам да ви благодаря
    за подкрепата и хубавите коментари към
    стихотворението Сълза!
    Поздравявам ви с една любима за мен мелодия!
    https://www.youtube.com/watch?v=38SojIdVeLQ
  • Хареса ми! Разчистваме си трънливите пътеки и ни е леко! Поздрав!
  • Добрият стих е като отлежалото вино, Катя! Ако е наистина добър, с течение на годините трябва да става все по-ценен. Ако не е, то с течение на времето ще потъне в забвение като крепостните стени на Троя!
  • Мисана,искам да ти благодаря за хубавия коментар!
    Стихът го написах през 2003 година.Да това е една
    изплакана изповед която е издържала проверката
    на времето,темата дори и след толкова години
    е актуална и днес.Благодаря ти!
    Стойне, искам да ти благодаря за подкрепата,
    и за топлите думи!
    Рени,Елена,благодаря ви за вниманието!
    Пожелавам ви, много радост и щастливи дни
    изпълнени с любов!
  • Мисана е достатъчно изчерпателен!
    Споделям! Браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...