Животът се изнизва
като пясъчен часовник...
зрънца - надежда, вяра и любов
улавят всеки миг неповторим.
Вървя срещу времето...
Срещу неправдата бунтува се
моята изстрадала душа!
Все си мисля, че не трябва да мълча!
Ако не направя утъпкана пътека
от трънливата - която е пред мен.
То тогава! Защо съм живяла?
Тук, на този свят!
И толкова много боли ме...
Зад всяка моя усмивка -
скрит е безпомощен зов!
Зад всяка моя сълза -
пролята в луната нощ,
трепти, изгрява зорница
над моя беден живот...!
© Катя Всички права запазени
за подкрепата и хубавите коментари към
стихотворението Сълза!
Поздравявам ви с една любима за мен мелодия!
https://www.youtube.com/watch?v=38SojIdVeLQ