27 июн. 2015 г., 20:44  

Сълза

747 2 8

Животът се изнизва

като пясъчен часовник...

зрънца - надежда, вяра и любов

улавят всеки миг неповторим.

Вървя срещу времето...

Срещу неправдата бунтува се

моята изстрадала душа!

Все си мисля, че не трябва да мълча!

Ако не направя утъпкана пътека

от трънливата - която е пред мен.

То тогава! Защо съм живяла?

Тук, на този свят!

И толкова много боли ме...

Зад всяка моя усмивка -

скрит е безпомощен зов!

Зад всяка моя сълза -

пролята в луната нощ,

трепти, изгрява зорница

над моя беден живот...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисана,Антоан,Васе,искам да ви благодаря
    за подкрепата и хубавите коментари към
    стихотворението Сълза!
    Поздравявам ви с една любима за мен мелодия!
    https://www.youtube.com/watch?v=38SojIdVeLQ
  • Хареса ми! Разчистваме си трънливите пътеки и ни е леко! Поздрав!
  • Добрият стих е като отлежалото вино, Катя! Ако е наистина добър, с течение на годините трябва да става все по-ценен. Ако не е, то с течение на времето ще потъне в забвение като крепостните стени на Троя!
  • Мисана,искам да ти благодаря за хубавия коментар!
    Стихът го написах през 2003 година.Да това е една
    изплакана изповед която е издържала проверката
    на времето,темата дори и след толкова години
    е актуална и днес.Благодаря ти!
    Стойне, искам да ти благодаря за подкрепата,
    и за топлите думи!
    Рени,Елена,благодаря ви за вниманието!
    Пожелавам ви, много радост и щастливи дни
    изпълнени с любов!
  • Мисана е достатъчно изчерпателен!
    Споделям! Браво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...