Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
9 ago 2008, 13:00

Сълза 

  Poesía » De amor
754 0 11

Сълза във въздуха студен замръзнала,

отнесена от вятъра така далече,

там, гдето нежно беше ме прегърнала,

там, гдето няма да се върнем вече.

 

Прекрасна моя, станахме различни -

на времето и гордостта сме в плен.

Навярно още много ще обичаме,

но не и като в онзи летен ден.

 

Не ми припомняй (Колко беше хубаво!)

за първата целувка, омагьосала ни в миг,

за бледата луна, сред облаци заплувала

и за звездите над неземния ти лик!

 

На рамото ми плаче любовта ни натъжена,

сълзите ù се стичат и в душата ми горят,

защото още те обичам, Поликсена!

Единствена  за мен си в този свят!

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??