Сълза
Сълза във въздуха студен замръзнала,
отнесена от вятъра така далече,
там, гдето нежно беше ме прегърнала,
там, гдето няма да се върнем вече.
Прекрасна моя, станахме различни -
на времето и гордостта сме в плен.
Навярно още много ще обичаме,
но не и като в онзи летен ден.
Не ми припомняй (Колко беше хубаво!)
за първата целувка, омагьосала ни в миг,
за бледата луна, сред облаци заплувала
и за звездите над неземния ти лик!
На рамото ми плаче любовта ни натъжена,
сълзите ù се стичат и в душата ми горят,
защото още те обичам, Поликсена!
Единствена за мен си в този свят!
© Пламен Рашков All rights reserved.
