Димана (Димана)
43 0
3 sept 2006, 22:15

Сълза 

  Poesía
742 0 1
През сълзите мрачни търсих теб отново.
Крещях от болка,
За теб да се предам готова.
Смятах, че себе си спасявам.
Молех се на Бога!
Самотата пряма изпълваше ме пак.
Исках да крещя.
Гласът ми някак глух стопяваше се в теб.
Моите мисли изгаряха ме с куп въпроси за теб.
Ти си мой дом,
Или безкрайна празнота.
Душата ми копнее за свобода,
Не за куп лъжи,
Болка,
Празнота.
Не иска прашна стая пропита от вина.
Искаш да ме видиш на върха?
Тогава спри да ме буташ в пропастта!
Пропастта жестока, примамлива, празна и пуста,
Като тази сълза.

© Димана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Като съдържание ми харесва. Рамката е поразкривена. Опитай да напишеш нещо по-елементарно, но да е точно и ритмично. Самият факт, че четеш толкова добри поети е гаранция, че ще успееш.Но не прескачай фазите. Едно по едно...
Propuestas
: ??:??